Bulgaria entered the euro area without the feared inflationary shock. February HICP held at 2.1%, subdued, and close to the EU average. No major effects so far from rounding-up. Beneath the calm surface, the macro picture is harder to read. Industrial output fell 8.6% year-on-year in January, the 22nd contraction in 24 months. Business sentiment also dipped again in February. Express foreign trade data confirms the stagnation of exports continues. The combination of rising labour costs, weakening output, and exports raises the question: Are we seeing a competitiveness squeeze?
България официално стана част от еврозоната без нов инфлационен шок. Годишната инфлация (ХИПЦ) през февруари се забави до 2.1%, близо до средното за ЕС. Засега не се наблюдава значим ефект от закръгляне на цените. Под повърхността макро картината е по-неясна. Промишленото производство е спаднало с 8.6% на годишна база през януари. Това е 22-ри спад в рамките на 24 месеца. Индексът на бизнес климата продължава да спада през февруари. Експресните данни за външната търговия потвърждават, че износът също продължава да стагнира. Комбинацията от тези показатели повдига въпроса дали наблюдаваме влошаване на конкурентоспособността на икономиката.
(HICP)
(ХИПЦ)
Prices (PPI)
производител
Production
производство
Trade
на дребно
Output
продукция
Output
в услугите
Rate
Claims (NSSI)
безработни
Indicator (ESI)
климат
(NSI Express)
(НСИ Експрес)
(YoY)
БВП (г/г)
Wages (YoY)
заплата (г/г)
Числото
Industrial output has contracted in 22 of the past 24 months. January 2026: −8.6% year-on-year.
Промишленото производство регистрира спад през 22 от последните 24 месеца. Януари 2026: −8.6% г/г.
1. Bulgarian inflation eased to 2.1% year-on-year in February. The Lev‑Euro changeover passed without a visible price jolt.
1. Инфлацията в България се забави до 2.1% г/г през февруари. Преходът от лев към евро премина без видим ценови удар.
1.1 Energy prices remain the main downward drag, while services inflation is proving stickier. This pattern is consistent with a tight labour market and still-solid domestic demand.
1.1 Енергийните цени спадат на годишна база, докато инфлацията в услугите се оказва по-устойчива. Тази тенденция е характерна за затегнат пазар на труда и стабилно вътрешно търсене.
2. Preliminary export numbers for January show a drop of 1.4% YoY, with EU exports gaining 2.4% and non-EU exports dropping by 9%.
2. Предварителните данни за износа през януари показват спад от 1.4% на годишна база. Износът към ЕС нараства с 2.4%, докато износът извън ЕС се свива с 9%.
2.1 Imports were essentially flat vs last January.
2.1 Вносът остава практически непроменен спрямо януари миналата година.
2.2 The trade deficit pulled back from the record ~1.5 billion recorded in December.
2.2 Търговският дефицит се е свил спрямо рекордните около 1.5 млрд. евро, отчетени през декември.
3. The decline in industrial production is not showing signs of slowing down, extending the negative trend over the past three years.
3. Спадът в промишленото производство не показва признаци на забавяне и удължава негативната тенденция от последните три години.
3.1 Mining output hit a record low in January, the lowest level recorded since 2000. Energy production also fell sharply, remaining near the record lows reached in late 2025. Manufacturing registered a more modest drop of around 4.5% YoY but is now essentially at the same level as 2019.
3.1 Производството в добивната промишленост достига най-ниското си равнище от 2000 г. насам. Производството на енергия също спада рязко, оставайки близо до рекордните ниски стойности от края на 2025 г. Преработващата промишленост регистрира по-умерен спад от 4.5% на годишна база, но понастоящем е приблизително на нивото, отчетено през 2019 г.
4. The Economic Sentiment Indicator fell to 98.8 in February 2026, the first reading below the neutral threshold of 100 since 2022. Sentiment indicators are early-moving by nature and do not directly translate to output, but the sustained direction of this series is consistent with a broader moderation in economic activity.
4. Индексът на бизнес климата спада до 98.8 пункта за февруари 2026 г., за първи път под неутралния праг от 100 от 2022 г. насам. Индикаторите за доверие като цяло са изпреварващи и не се отразяват пряко в изменения на производствения обем, но устойчивият тренд, който наблюдаваме, може да сигнализира общо забавяне на икономическата активност.
4.1 Consumer confidence has drifted lower but is not at levels recorded during past recessions.
4.1 Потребителското доверие постепенно спада, но не достига нивата, наблюдавани по времето на минали периоди на рецесия.
4.2 Manufacturing confidence is still close to its stable trend but the last two readings in January and February are worrying. Could this signal further acceleration in output decline in the coming months?
4.2 Доверието в промишлеността все още е близо до стабилния си тренд, но данните от януари и февруари са тревожни. Виждаме ли сигнал за ускоряване на спада в производството през следващите месеци?
4.3 Services confidence shows a slow deterioration from a relatively healthy post-COVID level. This is an important metric to watch as the trend suggests a slowdown in services output in the coming months.
4.3 Доверието в услугите бавно се влошава от сравнително високите нива, постигнати след КОВИД пандемията. Показателят е важен за наблюдение, тъй като тенденцията подсказва предстоящо забавяне в сектора на услугите.
4.4 Construction confidence is healthy and improving further.
4.4 Доверието в строителния сектор е на добри нива и продължава да се подобрява.
4.5 Retail confidence shows no signs of deterioration, confirming the healthy consumer story in the GDP reports.
4.5 Доверието в търговията на дребно не показва признаци на влошаване, което потвърждава картината за здрав потребителски сектор от отчетите за БВП.
5. Is Bulgaria Losing Competitiveness? Industrial production fell 8.6% year-on-year in January 2026, the steepest decline since the pandemic. This deep dive unpacks what is driving the decline, how the economy is shifting, and whether export performance confirms or contradicts the loss of competitiveness signals.
5. Губи ли България конкурентоспособност? Промишленото производство отчете спад от 8.6% на годишна база през януари 2026 г., най-рязкото свиване от пандемията насам. Този анализ разглежда възможните причини, структурните промени, които се развиват в икономиката, както и дали динамиката на външната търговия потвърждава или отхвърля сигналите за загуба на конкурентоспособност.
5.1 Drilling into the IPI components reveals that the bulk of the decline comes from energy supply (NACE D) and mining & quarrying (NACE B) — highly volatile sub-sectors sensitive to global commodity prices and domestic capacity decisions. Manufacturing (NACE C), the economy's broadest industrial base, has not recovered its pre-2023 levels and remains in stagnation, though its contraction is more moderate than headline IPI suggests.
5.1 Разбивката по NACE сектори показва, че основният принос за спада идва от енергийния сектор (D) и добивната промишленост (B) — силно волатилни подсектори. Преработващата промишленост (C), широката индустриална база на икономиката, също регистрира влошаване, макар и по-умерено. Тенденцията е по-скоро на отдалечаване от постигнатите нива от преди 2023 г. и стагнация.
5.2 While industry contracts, the services sector has expanded sharply. This divergence is consistent with a structural transition underway in the Bulgarian economy. The key question is whether this is a healthy transition toward higher value-added activities, or a hollowing-out of the industrial base.
5.2 Докато промишлеността се свива, секторът на услугите се разширява значително. Тази динамика е характерна за икономика в процес на структурна трансформация. Ключовият въпрос е дали това е здравословен преход към дейности с по-висока добавена стойност, или просто ерозия в индустрията.
5.3 Unit labour costs (ULC) have grown at double-digit annual rates for most of 2023–2024, running far ahead of real labour productivity. The spread, ULC growth minus productivity growth, measures the competitiveness squeeze directly: when it is positive, costs are outpacing output per worker. Bulgaria's spread peaked above 20 percentage points in Q1 2023, and though it has since moderated, it continues to run very high.
5.3 Номиналните разходи за труд нарастват с двуцифрени темпове през по-голямата част на периода 2023–2024 г., изпреварвайки значително реалната производителност на труда. Спредът между ръста на разходите за труд и ръста в производителността е индикация за промяна в конкурентоспособността. Пикът на този спред е над 20 процентни пункта през първото тримесечие на 2023, и макар да спада умерено след това, той все още остава завишен.
5.4 Bulgaria's share of world goods and services exports has actually risen — from 0.13% in 2008 to 0.20% in 2024 — despite the cost pressure. This suggests that the competitiveness squeeze visible in ULC data has not yet translated into a measurable erosion of Bulgaria's external market position.
5.4 Делът на България в световния износ на стоки и услуги всъщност е нараснал — от 0.13% (2008) до 0.20% (2024), въпреки натиска на разходите за труд. Това показва, че дори да има спад в конкурентоспособността на производството, той все още не води до измеримо влошаване на външнотърговската позиция на страната като цяло.
5.5 Within goods exports, there is a clear structural shift toward higher value-added categories. Machinery and transport equipment (SITC 7) now accounts for 22.8% of goods exports, up from 16.8% in 2010 — a near four-fold rise in nominal terms, from €2.6bn to €10.1bn. Over the same period, mineral fuels (SITC 3) and raw materials (SITC 2+4) have declined as shares. This is precisely the upgrading pattern that can sustain export competitiveness even as wages rise.
5.5 В структурата на стоковия износ се наблюдава ясно преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност. Машините и транспортното оборудване (SITC 7) достигат 22.8% от стоковия износ, спрямо 16.8% през 2010 г. В номинално изражение това означава ръст от €2.6 млрд. до €10.1 млрд. — почти четирикратно увеличение. Делът на минералните горива (SITC 3) и суровините (SITC 2+4) едновременно намалява. Това е именно моделът на структурна промяна, която позволява запазване на конкурентоспособността дори при нарастващи разходи за труд.
5.6 The structural upgrade story is even clearer in services. Telecom, computer and information services (EBOPS SI) have grown nearly ten-fold in nominal terms — from €437mn in 2010 to €4.0bn in 2024 — and now account for 26% of all services exports, up from just 8.7% in 2010. Travel and transport remain large in absolute terms but are declining as shares, confirming the shift toward knowledge-intensive exports.
5.6 Структурният преход е дори по-изразен при услугите. Телекомуникационните, компютърни и информационни услуги (EBOPS SI) нарасват почти десеткратно в номинално изражение — от €437 млн. през 2010 г. до €4.0 млрд. през 2024 г. — и вече заемат 26% от общия износ на услуги, спрямо 8.7% през 2010 г. Пътуванията и транспортът остават значими по обем, но намаляват като дял, потвърждавайки прехода към услуги с по-висока добавена стойност.
5.7 Bulgaria's labour costs remain well below the EU-27 average. Total compensation per employee stood at approximately 43% of the EU-27 level in Q4 2025, up from around 15% in 2009. The pace of convergence has been particularly rapid in recent years. Bulgaria added approximately 3.5 percentage points in 2025 alone. Fast convergence is partly the arithmetic of a low base and sustained double-digit wage growth, and does not negate the fact that Bulgarian labour remains among the cheapest in the EU.
5.7 Разходите за труд в България остават значително под средното ниво за ЕС. Общото трудово възнаграждение на заето лице е около 43% от средното за ЕС в края на 2025, спрямо около 15% през 2009 г. Темпото на сближаване е особено бързо в последните години като само през 2025 г. България е наваксала около 3.5 процентни пункта. Бързото сближаване е функция на ниската база и устойчив двуцифрен ръст на заплатите в последните години, но все пак трудът в България си остава сред най-нископлатените в ЕС.
The competitiveness picture for Bulgaria is nuanced. Labour costs are rising fast, arguably unsustainably fast, relative to productivity over 2022–2024. But so far this has not translated into a loss of export market share, because the economy is simultaneously shifting toward higher value-added goods and services. The industrial contraction in 2024–2025 is real, but energy and mining are doing most of the damage. Manufacturing is stagnating, not collapsing. When published, final 2025 trade and export share data will be very illuminating: if Bulgaria holds its share of exports despite the cost pressure, the convergence hypothesis wins. If not, the alarm signals in IPI and export data are likely signs of a structural competitiveness erosion.
Картината на конкурентоспособността на българската икономика е нюансирана. Разходите за труд растат значително по-бързо от производителността на труда в периода 2022–2024 г. Засега това не води до загуба на пазарен дял в световния износ, тъй като икономиката едновременно се придвижва към продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Спадът в индустриалното производство през последните две години е реален, но основният принос за този спад са енергетиката и добивната промишленост. Преработващата промишленост стагнира, без да регистрира срив. Официалните данни за търговията и пазарните дялове за 2025 г. трябва да се наблюдават внимателно. Ако България запази позицията си в световния износ въпреки разходния натиск, хипотезата за успешно сближаване с ЕС ще бъде потвърдена. Ако се регистрира загуба на позиции в износа, предупредителните сигнали от индексите, които наблюдаваме в момента, ще се окажат знак за ерозия на конкурентоспособността.