Законът легализира и урежда използването на публично поставени автоматични дефибрилатори (АЕД) от всеки човек – не само от медицински специалист – при внезапен сърдечен арест.
До момента законът не е предвиждал изрично право на немедицински лица да използват дефибрилатор – обичайният уред в търговски центрове и летища де факто е стоял без ясна правна рамка кой и кога може да го включи.
Повечето западноевропейски държави (Франция, Германия, Нидерландия, скандинавските страни) отдавна имат уредба за публични АЕД и право на немедицински лица да ги използват, като в някои страни се изисква и регистрация на устройствата в национален регистър. България се нарежда сред по-късно регулиращите тази материя. Типичната европейска практика включва и задължително разполагане на АЕД на определени обществени места – каквото задължение в настоящия закон засега липсва.
Законът въвежда понятието „оперативна площадка" – място за кацане, излитане и товарни операции на самолети и хеликоптери извън летищата – и урежда правната му основа.
Законът позволява самият командир на въздухоплавателното средство – не държавен орган – да определя оперативната площадка, което е нетипично широко делегиране на правомощия на частно лице.
Влиза в сила от обнародването.
Понятието за площадки извън летищата съществува в европейското въздухоплавателно право – регламентите на EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) уреждат „operating sites" при операции с хеликоптери и въздухоплавателни средства с вертикално излитане. България привежда националния си закон в съответствие с тази рамка, като доуточнява термините на местно ниво.
Законът въвежда задължителна регистрация на тротинетки и други индивидуални електрически превозни средства в общините и разрешава монтирането на камери за контрол на движението по пътищата.
Регистрацията на тротинетки се въвежда, но конкретната санкция за липса на регистрация едновременно се отменя от закона – което означава, че задължението съществува, но наказанието за неизпълнението му е временно в правен вакуум до приемането на новата наредба.
Регистрацията на електрически тротинетки и подобни превозни средства се въвежда в различни европейски държави, но подходите се различават значително – Франция и Германия изискват задължителна застраховка и/или регистрация, докато други страни разчитат само на правила за движение без формален регистър. България е сред по-късно действащите държави в тази сфера. Специфичното тук е, че регистрацията е общинска, а не централна – нетипично за европейската практика.
Законът закрива Комисията за противодействие на корупцията и прехвърля всичките й функции – превенция, декларации за имущество и конфликт на интереси – към Сметната палата, която се превръща в единен антикорупционен орган с одиторски функции.
Информацията, станала известна на служителите на Сметната палата при проверки, се третира като държавна тайна (класифицирана информация) – рядко широко приложение на режима на класификация спрямо антикорупционен административен орган.
Повечето държави членки имат специализирани органи за декларации за имущество и конфликт на интереси на публични длъжностни лица, но е сравнително рядко те да се обединяват с върховния одитен орган – типичният европейски модел разделя одитната от антикорупционната функция. Франция, Румъния и Словакия поддържат отделни агенции за интегритет. България е необичаен случай с тази концентрация на правомощия в Сметната палата, която едновременно одитира публичните средства и проверява декларациите на над 52 категории лица.
Законът въвежда задължителна регистрация, застраховка и технически контрол за всички бизнеси, предлагащи срещу заплащане рискови развлечения – от увеселителни паркове и джетове до парашутни скокове и полети с парапланер.
Заличаването на регистрацията при изтекла застраховка е автоматично и настъпва само 14 дни след края на полицата – без предупреждение или допълнителна процедура, което на практика може да спре дейността на оператор заради административно закъснение при подновяване.
Повечето държави членки регулират безопасността на увеселителни паркове и атракционни съоръжения, но правната рамка е силно фрагментирана – няма единна европейска директива, която да обхваща комплексно увеселителни, въздушни и водни атракции в един закон. България е сред малкото, създали единен хоризонтален режим за трите вида услуги едновременно, докато в повечето страни от ЕС тези дейности се регулират поотделно от различни секторни закони (въздухоплаване, морско право, потребителска защита).
България официално одобрява споразумение с Италия за съвместно строителство и ползване на военни обекти в района на „Кабиле".
Споразумението е подписано и ратифицирано изключително бързо – само 37 дни разделят подписването (23 декември 2025 г.) от парламентарното гласуване (29 януари 2026 г.), което е нетипично кратък срок за ратификация на отбранителен договор.
Влиза в сила от обнародването.
Двустранните споразумения за съвместно използване на военни бази са стандартна практика между страните членки на НАТО и ЕС. Подобни договорености съществуват например между Германия и партньорски държави или в рамките на италианското военно присъствие в Балтика и Източна Европа. Няма обща европейска рамка, която да задължава страните към определен формат – всяко такова споразумение е строго двустранно.
Законът реформира правилата за адвокатски хонорари, реклама и особени представители, като премахва фиксираните минимални тарифи и въвежда гъвкави критерии за определяне на възнаграждения.
Законът изрично забранява на адвокатите да „ловят" клиенти сред пострадали и жертви – практика, позната като „ambulance chasing", която рядко се регламентира толкова конкретно в българското законодателство.
Либерализирането на адвокатските тарифи е широко разпространено в ЕС след решения на Европейската комисия и Съда на ЕС срещу задължителни минимални хонорари (дела срещу Австрия, Германия, Италия). България изостава спрямо повечето западноевропейски държави, където тарифните минимуми бяха премахнати или силно ограничени преди повече от десетилетие. Въвеждането на съдебен контрол върху прекомерни адвокатски хонорари при присъждане на разноски е стандартна практика в страни като Германия и Франция.
Законът разширява и актуализира изискванията за киберсигурност в България, като въвежда разграничение между „съществени" и „важни" субекти, налага им конкретни задължения и санкции и транспонира европейската Директива МИС 2.
За нарушения, извършени до 1 юни 2026 г., санкциите са наполовина от законоустановените – законодателят изрично е предвидил гратисен период с намалени глоби, което на практика означава, че около 3,5 месеца след влизането в сила на закона нарушителите плащат 50% по-малко.
Законът транспонира Директива МИС 2 (NIS2), задължителна за всички държави членки от октомври 2024 г. България е сред страните, завършващи транспонирането след изтичането на крайния срок на ЕС, а не сред пионерите. Характерна особеност е изричното включване на съдебната власт и органите с публични функции, предоставящи електронни услуги – подход, който не е задължителен по директивата, но е избран от България като по-широко покритие.
Парламентът прие програма за изслушвания по убийствата край хижа „Петрохан" и по ръста на цените след въвеждането на еврото, а председателят на КЗК разкри катас…
Парламентът прие програма за изслушвания по убийствата край хижа „Петрохан" и по ръста на цените след въвеждането на еврото, а председателят на КЗК разкри катастрофално състояние на млечния сектор с 80% пазарен дял на гръцка компания.
Предложението за сваляне на имунитет на депутат от ВЪЗРАЖДАНЕ падна с разлика от един глас при прегласуването (82 срещу 81), като ГЕРБ фактически спаси имунитета на партия, с която публично се разграничава.
Народното събрание изслуша министъра на икономиката Петър Дилов за необоснованото поскъпване на стоки и услуги след влизането на България в еврозоната, но конкр…
Народното събрание изслуша министъра на икономиката Петър Дилов за необоснованото поскъпване на стоки и услуги след влизането на България в еврозоната, но конкретни мерки не бяха представени.
Тошко Йорданов (ИТН) нарече депутати от ПП-ДБ „педерасти и поддръжници на педофили" от трибуната – получи забележка, но не беше отстранен от залата, а заседанието беше прекъснато с 15-минутна почивка заради невъзможност за работа при шума в залата.
Парламентът освободи заместник-председателя на антикорупционната комисия Антон Славчев, ратифицира споразумение за железопътен тунел между България и Северна Ма…
Парламентът освободи заместник-председателя на антикорупционната комисия Антон Славчев, ратифицира споразумение за железопътен тунел между България и Северна Македония, и започна дебат по реформата на частните пенсионни фондове.
Оставката на Славчев беше приета с 203 гласа „за" при само 1 „против" – но минути преди това същият парламент не можа да се съгласи дори той да дойде лично да обясни действията си, което показва колко различни са мотивите зад привидно единодушното решение.