България официално приема международното споразумение за изграждане на железопътен тунел на границата с Република Северна Македония при Гюешево.
Споразумението е подписано в самото село Гюешево – на самата граница – което е необичайно символично място за подписване на двустранен договор от такъв мащаб.
Влиза в сила от обнародването.
Трансграничните железопътни тунели между страни членки и кандидат-членки са сравнително рядкост и обичайно се предшестват от дългогодишни проучвания и съфинансиране по механизми като CEF (Connecting Europe Facility). Подобни двустранни рамкови споразумения за жп инфраструктура съществуват в ЕС (напр. Австрия–Италия за Бренерския тунел), но те обичайно включват публично оповестен финансов модел още при ратификацията. Липсата на конкретни цифри в настоящото споразумение е по-скоро нетипична за европейската практика.
България официално потвърждава четвъртото по ред изменение на договорите си с Европейския инвестиционен фонд за управление на средствата по програмата JEREMIE, насочена към финансиране на малки и средни предприятия.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Гражданите получават безплатен публичен онлайн достъп до Националния регистър на осъдените за престъпления срещу деца – виждат три имена, дата на раждане, адрес, вид престъпление и размер на наказанието.
Публикуването на постоянния и настоящия адрес на осъдения е необичайно смело за европейски стандарти и поражда въпроси за баланса между защита на децата и правото на личен живот на осъдените, вкл. след изтърпяване на наказанието.
Влиза в сила от обнародването.
Публичните регистри на осъдени сексуални престъпници срещу деца съществуват в няколко държави от ЕС (напр. Великобритания преди Брекзит, Франция), но повечето европейски страни ограничават достъпа само до работодатели и органи, а не до широката публика. България с тази стъпка се доближава до модела на САЩ (т.нар. „Megan's Law"), който е нетипичен за континентална Европа. Европейският съд по правата на човека е имал резерви към неограничения публичен достъп до подобни данни, което прави закона потенциално уязвим.
България официално потвърждава два военни договора със САЩ – за закупуване на брегова ракетна система NSM и на тактически радиосистеми MIDS JTRS.
Съдържанието на двата договора е изрично укрито от публичността – гражданите знаят, че България е похарчила пари за ракети и радиосистеми, но не и колко.
Влиза в сила от обнародването.
Закупуването на отбранително оборудване по американския механизъм FMS е стандартна практика сред повечето източноевропейски членки на НАТО – Полша, Румъния и Гърция имат подобни договори. NSM е система, използвана и от Норвегия и Полша, което я прави добре интегрирана в натовската архитектура. Няма специфично европейско законодателство, което да регулира тези двустранни отбранителни сделки.
България се присъединява към международна система за автоматичен обмен на данни за криптоактиви и финансови сметки между данъчните администрации на участващите държави.
Споразумението е подписано в Асунсион, Парагвай – необичайно място за финансов договор с глобални последици, тъй като Парагвай не е типичен домакин на такива форуми на ОИСР.
Влиза в сила от обнародването.
CARF рамката на ОИСР е отразена в европейското законодателство чрез Директивата DAC8, приета от ЕС през 2023 г., която задължава всички държави членки да въведат автоматичен обмен на данни за криптоактиви. България не е сред първите ратификатори – повечето страни членки се съобразиха с изискванията на DAC8 в рамките на 2024–2025 г. Настоящата ратификация привежда България в съответствие с общоевропейския стандарт, без съществено отклонение от него.
Законът разширява възможностите за гласуване на българи извън страната, като урежда по-детайлно кога и как се образуват секции извън дипломатическите представителства – и в ЕС, и извън него.
Законът е приет на 5 февруари, президентът го е върнал (за повторно гласуване на 25 февруари), но въпреки това една от разпоредбите (§ 4) влиза в сила retroактивно – от 1 януари 2025 г., тоест над година преди обнародването му.
Повечето държави – членки на ЕС осигуряват гласуване в чужбина предимно чрез посолства и консулства, а изнесените секции на неутрални места са по-рядка практика. България е сред малкото страни, които изрично регламентират прагове (брой заявления) за автоматично разкриване на секции в чужбина. Ключовата разлика е, че много западноевропейски държави залагат на гласуване по пощата или електронно, докато България разчита изцяло на физически секции.
Решението установява точните стъпки – документи, срокове, изслушване и гласуване – по които Народното събрание ще избере новия подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно".
Анонимни сигнали и становища изрично не се разглеждат – рядко срещана клауза в подобни процедурни правила на НС.
Изборът на ръководството на централните банки от националните парламенти е сравнително рядко явление в ЕС – в повечето държави управителите и подуправителите се назначават от правителството или президента. България е сред малкото страни, където НС пряко избира членове на управителния съвет на централната банка, което засилва парламентарния контрол, но крие риск от политизиране, несъвместим с изискванията за независимост на ЕЦБ и Договора от Маастрихт.
Парламентът обсъди ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите за гласуване извън ЕС до 20, точно преди изборите …
Парламентът обсъди ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите за гласуване извън ЕС до 20, точно преди изборите на 19 април.
Едис Даудов положи клетва като народен представител от АПС и в същото заседание подаде заявление да напусне парламентарната група — само минути след встъпването си.
Парламентът разгледа на второ четене мащабни промени в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат три вида подфондове в задължителното пенсионно осигуряван…
Парламентът разгледа на второ четене мащабни промени в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат три вида подфондове в задължителното пенсионно осигуряване (динамичен, балансиран и консервативен) в зависимост от възрастта на осигуреното лице.
Докато в залата се води остър политически сблъсък с обвинения в конфликт на интереси между ИТН и ПП-ДБ, председателят Костадин Ангелов наложи официална забележка на Тошко Йорданов заради изказвания от трибуната, насочени към друг народен представител.
Парламентът ратифицира две международни споразумения – за издигане на Центъра за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО и за партньорство на ЕС с 79 африканс…
Парламентът ратифицира две международни споразумения – за издигане на Центъра за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО и за партньорство на ЕС с 79 африкански, карибски и тихоокеански държави.
Депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ публично нарекоха зам.-министъра на външните работи Велизар Шаламанов „срам" и „срамен субект" от трибуната, а председателката Назарян им направи забележка, че изразяват „явно неуважение към орган на власт" – рядко открита конфронтация между ръководството на парламента и депутати в пленарна зала.