Когато Комисията по досиетата проверява кандидати за изборни длъжности, тя вече трябва да посочва не само имената им, но и ЕГН-то и от коя партия, коалиция или инициативен комитет са издигнати.
Едва сега – близо 20 години след влизането в сила на закона – се въвежда изискването публично да се посочва партийната принадлежност на проверяваните кандидати, въпреки че смисълът на закона от самото начало е бил политическата прозрачност.
Законодателство за проверка на кандидати за публични длъжности за сътрудничество с комунистическите тайни служби съществува в редица постсоциалистически държави от ЕС – Чехия, Полша, Румъния и балтийските страни. България е сред страните, приели такъв закон сравнително късно (2006 г.), а настоящото допълнение за партийна идентификация няма директен аналог в европейската практика – повечето сравними режими се фокусират върху самия факт на сътрудничество, без да обвързват изрично резултата с партийния контекст на кандидата.
Законът задължава широк кръг финансови субекти (публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователи, пенсионни дружества, издатели на криптоактиви и др.) да се регистрират в системата за сигурно електронно връчване и да започнат да подават финансова информация чрез европейската единна точка за достъп (ESAP).
Санкциите по Закона за пазарите на финансови инструменти се конвертират от левове в евро и таванът им скача десетократно – до 2,5 млн. евро или 5% от годишния оборот на дружеството, което е рядко срещана промяна в наказателната скала на един финансов закон.
Законът транспонира Директива (ЕС) 2023/2864, която е задължителна за всички държави членки и е свързана с изграждането на общоевропейската единна точка за достъп ESAP – проект с краен срок на поетапно въвеждане 2028–2030 г. България е сред страните, въвеждащи директивата в рамките на предвидения срок, без значително закъснение. Специфичното за България е едновременното въвеждане на задължението за електронно връчване чрез националната система за сигурно електронно връчване, което е добавена национална мярка извън минималните изисквания на директивата.
България официално се присъединява към новото рамково споразумение за партньорство между ЕС и над 70 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.
Самоа, дало името на споразумението, е островна тихоокеанска държава с население под 200 000 души – нетипичен домакин за договор с глобално значение, обхващащ близо 1,5 милиарда души.
Влиза в сила от обнародването.
Споразумението от Самоа е общо за целия ЕС и всички държави членки трябва да го ратифицират, за да влезе в пълна сила – България не изостава критично, тъй като процесът тече паралелно в повечето страни членки. Самото споразумение се прилага временно на ниво ЕС още от подписването му, но националните ратификации са необходими за окончателното му активиране.
България официално признава Центъра за подводна археология в Созопол за международна институция под егидата на ЮНЕСКО с ново наименование „Институт за подводно наследство".
Центърът за подводна археология в Созопол е единствената такава специализирана институция под егидата на ЮНЕСКО в Черноморския регион.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Парламентът изслуша служебното правителство за готовността на България при петролна криза заради блокадата на Ормузкия проток, като стана ясно, че горивата у на…
Парламентът изслуша служебното правителство за готовността на България при петролна криза заради блокадата на Ормузкия проток, като стана ясно, че горивата у нас поскъпват, но запасите покриват над 90 дни потребление.
Зам.-министърът на финансите публично отказа да се разграничи от думите на премиера Гюров, че цените няма да се повишат – въпреки че особеният управител на „Лукойл" три пъти в рамките на същото изслушване обясни защо това е невъзможно.
Парламентът изслуша министъра на електронното управление и целия състав на ЦИК за готовността на машинното гласуване на предстоящите извънредни избори на 19 апр…
Парламентът изслуша министъра на електронното управление и целия състав на ЦИК за готовността на машинното гласуване на предстоящите извънредни избори на 19 април 2026 г., сред напрегнати обвинения в политически зависимости и риск от манипулация на вота.
Министър Шарков публично потвърди от парламентарната трибуна, че синът му заема ръководна длъжност в „Телерик Академия" – организация свързана с кмета на София Васил Терзиев, и че е бил в общ управителен съвет с Безуханова – точно докато отговаря за техническата организация на изборите.
Парламентът разгледа на първо четене пет законопроекта за промени в Наказателния кодекс – криминализиране на незаконни сметища, по-тежки наказания за сексуални …
Парламентът разгледа на първо четене пет законопроекта за промени в Наказателния кодекс – криминализиране на незаконни сметища, по-тежки наказания за сексуални престъпления срещу деца и промени в давностните срокове за тези престъпления.
Министерството на правосъдието не изпрати представител да защити собствените си законопроекти в залата, което председателят Назарян публично нарече „безотговорно", а ВЪЗРАЖДАНЕ и ВЕЛИЧИЕ влязоха в остър публичен спор кой първи е „открил" проблема с незаконните сметища.
Парламентът гласува да включи в дневния ред удължаване на "удължителния бюджет" – закон, позволяващ на държавата да харчи след 31 март без редовен бюджет, заедн…
Парламентът гласува да включи в дневния ред удължаване на "удължителния бюджет" – закон, позволяващ на държавата да харчи след 31 март без редовен бюджет, заедно с достъп до 3,26 млрд. евро европейски заем за отбрана.
Народният представител от ГЕРБ Георг Георгиев публично заяви, че "не намира сила да натисне зеленото копче" в подкрепа на удължителния бюджет на служебното правителство – тоест основната партия, без чиито гласове законът трудно минава, открито заплашва да го блокира от трибуната.