България официално приема швейцарско финансиране за мерки в областта на миграцията като част от Втория швейцарски принос към новите членки на ЕС.
Споразумението е подписано на 28 октомври 2025 г., а ратификацията идва едва пет месеца по-късно – сравнително бързо за международен договор в България.
Влиза в сила от обнародването.
Вторият швейцарски принос е механизъм, по който Швейцария доброволно подкрепя по-новите членки на ЕС – сходни споразумения са сключени с редица страни от Централна и Източна Европа. България не е сред първите, ратифицирали такива договорености, но не изостава съществено. Специфичното тук е фокусът изключително върху миграцията, докато в други държави швейцарският принос покрива по-широк спектър от теми.
Законът вдига глобите за дискриминация от левове в евро (без курсова промяна), дава имунитет на членовете на Комисията за защита от дискриминация и въвежда изисквания за съгласие при обработка на лични данни.
Формално законът само сменя „лв." с „евро", но тъй като 1 евро = ~1,96 лв., всички санкции фактически се удвояват – без това изрично да е обявено като повишаване на наказанията.
Директивите, въведени с този закон (2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и новите от 2024 г. за органите по равенство), са задължителни за всички държави членки и повечето от тях ги прилагат отдавна. България въвежда директивите от 2024 г. в срок, но финансовите санкции в много западноевропейски страни (Германия, Франция, Нидерландия) традиционно са значително по-високи от предвидените в този закон дори след увеличението.
Законът въвежда данъчни стимули за научноизследователска дейност и електрически автомобили, освобождава религиозни организации от данък върху наем при определени условия и адаптира множество текстове към еврото след влизането на България в еврозоната.
Пълното освобождаване от корпоративен данък на наемни приходи на вероизповедания е обвързано с получаването на държавна субсидия – т.е. само субсидираните от държавата религиозни организации ползват привилегията, което поставя необлагодетелстваните (несубсидираните) в по-лоша позиция.
Данъчният стимул тип „super-deduction" за R&D разходи (25% допълнително приспадане) е широко използван в ЕС – Великобритания, Франция, Нидерландия и други имат подобни или по-щедри схеми. България е сред по-късно въвеждащите такъв механизъм. Ключова разлика е строгото изключване на всякаква публична помощ за същите разходи – в някои европейски системи комбинирането на субсидия и данъчно приспадане е допустимо при частично съвпадение.
Законът въвежда постоянна целева помощ за Великден и Коледа за широк кръг социално подпомагани граждани, която се изплаща автоматично без подаване на заявление.
Законът изрично забранява размерът на помощта да се намалява спрямо предходната година – рядко срещана клауза, която ограничава бъдещи правителства при бюджетни затруднения.
Еднократни коледни или празнични добавки към социални помощи съществуват в някои страни от ЕС (напр. Великобритания с „Winter Fuel Payment", Ирландия с „Christmas Bonus"), но обичайно са обвързани с пенсионна или безработична система, а не с широк кръг социално подпомагани. Характерното за българския модел е, че обхваща едновременно много разнородни групи под един член и изрично забранява намаляване на сумата – подобна правна гаранция не е типична за европейската практика.
Законът удължава и разширява временния бюджетен режим за 2026 г. – дава на правителството и общините повече гъвкавост да харчат пари докато официален бюджет все още не е приет, и добавя конкретни правомощия за заеми, гаранции и данъчен контрол.
Премахването на 3-месечната граница за временния бюджетен режим означава, че България може формално да функционира без приет редовен бюджет за цялата 2026 г. – прецедент, който прави временното управление на парите постоянен инструмент.
Практиката на приемане на временни бюджетни закони при политически блокаж е позната в ЕС (Белгия, Словакия, Испания са функционирали с временни режими), но обичайно те са ограничени по срок. Премахването на всякакъв времеви таван в българския случай е нетипично за западноевропейската практика. Задължителното споделяне на данни за ПОС терминали и банкови сметки с данъчните органи съответства на европейската директива DAC8, която ЕС прилага от 2026 г.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" получава статут на научна организация с право да обучава докторанти и да провежда научни изследвания, а регионалните библиотеки се задължават да създадат научни групи.
Обществена библиотека – институция, традиционно свързана с четене и заемане на книги – се превръща де юре в научна организация с право да присвоява образователна и научна степен „доктор", което е нетипично за библиотеки дори в европейски контекст.
Няма достатъчно сравнителни данни за точното законодателство в отделни държави членки, но в повечето западноевропейски страни националните библиотеки функционират като изследователски центрове неформално, без да са вписани законово като научни организации с право на докторски програми. Даването на такъв статут директно в закон за библиотеките е нетипично и България би се оказала сред малкото страни с подобна изрична правна уредба.
Законът задължава лобистите – всеки, който редовно или срещу заплащане влияе върху приемането на закони и решения – да се регистрират публично и прави комуникацията им с властта проследима.
Законът изрично казва, че декларираната свързаност с лица с интерес по обсъждан въпрос не е основание за отвод от работна група – тоест конфликтът на интереси се оповестява, но не спира участието.
Регулирането на лобирането е обичайно в западноевропейски държави и на ниво ЕС (Европейският парламент и Комисията поддържат задължителен регистър от 2021 г.), но в повечето централно- иизточноевропейски страни то или липсва, или е доброволно. България е сред закъснелите – подобни закони Полша и Унгария приеха преди близо две десетилетия, а у нас опитите досега пропадаха. Характерно за българския модел е, че контролът е възложен на Сметната палата (а не на парламентарен или независим орган), което е по-рядко срещан избор в европейската практика.
Парламентът замразява всякакви промени в структурата на държавния енергиен холдинг – министърът на енергетиката няма право да продава, разделя или преструктурира БЕХ.
Това е третото подобно решение за шест години – практиката парламентът периодично да „замразява" БЕХ с отделни гласувания подсказва, че политическото напрежение около холдинга не е решено по същество.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.